Gasherbrum II

В атакуване на осемхилядника

 Гашербрум II със Слави Несторов

 

„В един момент трябва

 да приемеш, че всяка крачка

може да ти е последна!“



 

Предразсъдъците

С годините повечето хора непрекъснато си изграждат окови, предразсъдъци и стереотипи. За да бъдем честни, ние също бяхме от този тип хора когато се запознахме със Слави Несторов. Екстремист, маратонец, алпинист, но с внушителни физика, 100+ килограма, пълна противоположност на представата ни за такъв тип атлет. Уверен и хладнокръвен поглед на треньор по бойни изкуства, не толкова на духовен планинар. Няколко месеца по-късно представите ни се разбиха на парчета...

От Витоша 100 до Пакистан за няколко часа

Експедицията до адските 8035 m е вече планувана и организирана. Гашербрум II е 13-ят по височина от общо 14-те осемхилядници, предлага разнообразен терен и е повече от достойно предизвикателство. Срещнали сме се със Слави за последна доза информация и за да го екипираме с чифтове Shushon®. Споделя ни колко е тежка и специфична организацията за 8-хилядник – класове, марки и предпочитания на екипировката, логистика на десетки хора на хиляди километри разстояние, различни езици, много e-mail-и и телефонни разговори. В екипа са нашият приятел Слави, Боян Петров, още 3-ма поляци и около 70 шерпи. Главната цел на експедицията – проверка на подготовката и генерална тренировка за негово величество Еверест! Защо пък не лека загрявка на Витоша 100...“само“ 35 км. и няколко часа по-късно е в самолета за Турция и Пакистан.



„Джънкфууда над 6 хил. метра е позволен“

Последните подготовки за експедицията са в Скарду (2222 m), Пакистан. Пазаруване на главният пазар – ядки, паста, зърнени и бобени храни, месо, животни, храна за животните и малко количество сладки полуфабрикати. На тези височини не важат същите правила както на Витошка. Храненето им включва около 75% въглехидрати във вид на паста и ориз („любимите“ на Слави) и останалото мазнини и протеини от, забележете, живите животни, които вървят с тях до Базов лагер. Все пак имат 70 човека персонал – водачи, носачи на багажа им, готвач, пастир на кокошките и двете кози, носачи на храната за животните. Тук оставаме разбити представите на много от нас за хранителните режими на алпинистите – понякога действителността е по-голяма. Добре натоварени започва 7 часово офроуд пътуване до град Асколе (3000 m) с джипове, шофьори, музика и опасни планински пътища точно като от филмите.

Първи преход до Базов лагер

От Асколе започва прехода на целият екип и багаж със средна скорост от 20-30 km на ден. Преминава се по действащи ледници, настилката е странна симбиоза между камъни и лед. Усещането е сякаш целият пейзаж се променя...преносно и буквално. Преминават през реки от кал и камъни, а водата е от топящите се през сезона ледници. Да, познахте – пие се мътна, бледо-кафява вода, която за щастие не е толкова опасна както в Амазонка. Прекосяват ледника Балторо и след 60 km достигат първата голяма точка, а именно Базов лагер на 5100 m.



Драматичната граница от 5100 m

Покоряването на Базов лагер е преломна точка от експедицията. До там се откриват проблемите на екипировката, слабите индивидуални черти, доколко екипа се сработва и много други тънкости. Височината също е преломна – това е границата, за която е нужно привикване към голямата надморска денивелация и тогава може да се появят първите тежки симптоми. Поради тази причина е планувано престояване в лагера за 3-4 дена. Това е и последната дестинация за козите. За да разберем какви са били условията тогава е добре да добавим факта, че животните спят в палатката на пастира за да не умрат през нощта. Сега е и идеален момент Слави да работи на компютъра си, защото бизнес ангажиментите се натрупват при такова отсъствие. Всичко протича гладко и по план до първата нощ. На първата сутрин започват първите проблеми за Слави – замаяност, липса на енергия, гадене. Разполага с още няколко дни, в които остава надеждата симптомите да изчезнат или поне да намалеят.



„В един момент трябва да приемеш, че всяка крачка може да ти е последна!“

Все пак Слави намира сили и започва изкачването към Лагер 1 на 5900 m. Катеренето протича в уникално тежки условия. Върви се през ледник с осеяни шахматно скрити цепнатини, които имат дълбочина 25-30 m. Слънцето е толкова силно, че се налагат модификации по очилата за да не се развие временна слепота. Алпинистите са вързани един за друг за да има някакъв шанс да спасят случайно пропаднал. Слави достига Лагер 1 след 14 часа тежко изкачване и пълно изтощение. Престоява 1 ден на палатка за кратко възстановяване. На следващият ден го очаква изненада – пресен сняг точно преди да атакува Лагер 2. Това влошава условията още повече, защото скрива много от цепнатините. На няколко пъти пропада до ребрата и усеща как няма сняг под краката си. Тогава осъзнава нещо много силно – трябва да приеме, че всяка крачка може да му е последна. Да се изправиш очи в очи с настоящето и страха, и да ги преодолееш въпреки изтощението, височинната болест и адреналина. Надморската височина и тежкият терен правят така, че понякога прави 5 крачки и почива...а понякога 2. Достига със сетни сили зона преди Лагер 2 на 6400 m. Ще припомним, че Слави изкачи преди няколко месеца самостоятелно и без помощен екип Аконкагуа (най-високият връх в Южна Америка) с височина от 6962 m, като това го е правил само един българин преди това - Боян Петров. Условията на Гашербрум II обаче са много по-тежки. Лошото му състояние и важен бизнес ангажимент го карат да вземе важното решение – оттегляне. Правилно го написахме, защото такива хора никога не се отказват, а само стратегически се оттеглят.

„Моят връх беше слизането“

Слави прави също толкова опасно слизане по въпросния ледник до Лагер 1, а след това до Базов лагер. Да не забравяме, че повечето трагедии се случват на спускане, особено при такива височини. На Базов лагер го очаква друга неприятна изненада. Шерпите, които е трябвало да го преведат по друг маршрут на слизане (както се прави често при такива експедиции), не са там поради здравословни причини. Той няма време за губене и предприема следният подвиг. Слиза за един ден от 5100 m до 4000 m и изминава около 60 км. На следващият ден изминава още 60 км до Асколе на 3000 m. Накрая на прехода получава халюцинации – привиждат му се хора, чува гласове, чувства се дизориентиран.  Показва ни обувките си, които само от това слизане са тотално унищожени. Шерпите в града казват, че това слизане за такова време е невъзможно.

Важното след тази експедиция е, че всичко завърши добре. Боян Петров покори върха след първия неуспешен опит преди години, Слави успя да се завърне и да завърши ангажиментите си. Всички получават важни уроци, а ние чуваме как се стяга багажа за поредното предизвикателство…

„Ограниченията  са

само в нашите глави“

 

 Слави Несторов



СНИМКИ: Слави Несторов